Късогледство и далекогледство

Основната функция на очната леща е създаването на остър образ на наблюдавания обект върху ретината. Тъй като разстоянието да този обект може да е различно, за да бъде образа винаги остър се налага промяна в оптичната сила на очната леща. При гледане в далечината лещата изтънява, а при близко гледане тя се удебелява и увеличава оптичната си сила. Тази способност на окото се нарича акомодация.

С нарастване на възрастта на човек намалява способността за акомодация на очите. Очната леща става по-малко еластична и ясното виждане става по-трудно или невъзможно. Когато при покой очната леща е по-тънка и с по-слаба оптична сила фокусирането на безкрайно отдалечен обект не става върху ретината, а зад нея. Вижда се неясен образ. За корегиране на този недостатък се налага изкуствено да се достигне нормалната оптична сила на окото, т.е. да се увеличи. Това се постига чрез добавянето на положителна леща (очила или лещи за очи). В този случай говорим за далекогледство.